БЪБРЕЧНОКЛЕТЪЧЕН КАРЦИНОМ – продължение

Продължавам с описание на клиничната картина и начините за диагностика на бъбречноклетъчния карцином.

Клинична картина

Класическата триада – болка, хематурия, тумор, се среща в 10% и то при напреднали случаи.

Макроскопска хематурия – среща се в 60% от случаите. Хематурията е тотална, интермитетна, безболезнена, нерядко с червеобразни съсиреци. При обструкция на уретера от съсирек може да е на лице бъбречна колика.

Тумор в лумбалната област – установява се в 45% от болните.

Бързо развиващо се варикоцеле В ляво – при тромб в лявата бъбречна вена (в 2 до 10%). В дясно – при тромб във вена кава инфериор (рядко).

Паранеопластични симптоми:

 Анемия – установява се в около 40% и е на лице при липса на хематурия и/или не отговаря на кръвозагубата при хематурия. Дължи се намалена продукция на еритропоетин.

Еритроцитоза – наблюдава се в 3.5% при еритропоетин продуциращите тумори.

Артериална хипертония – в около 20% от случаите. Дължи се на повишена продукция на ренин от тумора и/или на артерио-венозни шънтове в тумора.

Повишаване на температурата На лице в 20% от болните и се дължи на секреция на простагландини от тумора.

Хиперкалцемия – среща се в 5 до 20% и е резултатат или на костни метастази или на секреция на паратироидоподобен хормон от тумора.

Чернодробна дисфункция Stauffer syndrome. Този синдром се изразява в: повишени стойности на чренодрбоните проби (ASAT и ALAT), повишена стойност на алкалната фосфатаза (АФ), удължаване на протромбиновото време и понякога с хепатоспленомегалия. Чернодробните проби след премахване на тумора се нормализират. Ако чернодробната дисфункция продължава след нефректомията, прогнозата е лоша.

Други редки паранеопластични прояви: амилоидоза, протеин-губеща ентеропатия, полиневромиопатия и гинекомастия с импотенция при ЧХГ-продуциращи тумори.

В 20% от случаите туморът се открива в безсимптомния му стадий като случайна находка при абдоминална ехография или КТ, извършени по друг повод.

 

Диагностика.

Абдоминална ехография. Това е първоначалното образно изследване с 97% чувствителност и 97% специфичност. С него може с голяма сигурност да се различи киста от солиден тумор. С абдоминалната ехография може да се открие инвазия на тумора в бъбречната вена и долната празна вена в около 60% от случаите. Ако тя се съчетае с цветно Доплерово ултразвуково изследване чувствителността достига 90%.

Компютърна томография (КТ) на коремни органи.Tumor-bubreci-diagnoza

След като чрез абдоминалната ехография е поставена диагнозата бъбречен тумор или има съмнение за наличие на тумор в бъбречна киста, във всички случаи се пристъпва задължително към КТ. С КТ могат да се открият туморни лезии под 2 см, инвазията в бъбречната вена и долната празна вена до 80% от случаите и инвазията на тумора извън бъбречната капсула. Недостатъци: тенденция да се надценява туморната инфилтрация в околните структури; с КТ не може да се докаже степента на разпространение на туморния тромб в долната празна вена; с КТ не може да се установят метастазите в лимфните възли, ако последните не са увеличени над 2см и обратното – не всеки увеличен лимфен възел съдържа метастаза.

Магнитно-резонансна томография (МРТ).  Има предимствата пред КТ, че може да представи тумора в различни равнини, че може да открие туморен тромб в бъбречната вена и в долната празна вена в 100%, както и да определи  степента на разпространението му във вена кава.

Рентгенография на белите дробове. Задължително изследване с цел да установи липсата или наличието на метастази. В повечето случаи обикновените графии в предно-задно и странично положение са достатъчни. При съмнителна находка – КТ на белите дробове.

Хематологични и биохимични изследвания на кръвта: пълна кръвна картина, евентуално с морфология на червената кръвна картина, СУЕ, урея, креатинин, кръвна захар, алкална фосфатаза (АФ), чернодробни проби (АСАТ, АЛАТ), Са++, К+, Na+.

Скениране на скелета. Показано е само, ако АФ или Са++ са повишени или при болки в костите.

Бъбречна сцинтиграфия. Задължително изследване преди нефректомия с цел да се установи функционалното състояние на контралатералния бъбрек.

Публикувано на Публикации и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s