Лечение и профилактика на цистита

Лечение на цистит

Обикновено лечението на цистита започва с антибиотик или друго антисептично средство. От оралните антимикробни средства се предпочитат сулфонамиди (Бисептол), към които рядко се наблюдава първична резистентност – при 9 до 18% от случаите. Напоследък масово се използват поради отлична активност и добра поносимост флуорохинолоните. Резистентността към тях е под 5%.

Ефектът на антимикробните агенти върху вагиналната флора е важен с оглед ликвидирането на бактериурията. Концентрацията на Бисептола и на флуорохинолоните във вагиналния секрет е висока и достатъчна за унищожаването на E. coli като не уврежда съществено нормалната анаеробна и микроаерофилната вагинална флора, което се наблюдава при лечение с широкоспектърни антибиотици. От друга страна е важно да се знае, че лечението с антимикробни средства, които се излъчват предимно с урината, не е удачно при съпътстваща вагинална инфекция.

Продължителност на лечението с антибактериални средства при острия цистит

При жени до 65 годишна възраст  без анатомични и функционални аномалии на пикочните пътища, лечението със споменатите антибактериални агенти в продължение на 3 дни е достатъчно. Лечението с еднократна доза е недостатъчно и е възможно да се получи рецидив.

Млади, здрави мъже с остър цистит трябва да бъдат лекувани със сулфонамиди или флуорохинолони в продължение на 7 дни. По-краткото лечение трябва да се избягва.

Не е необходима повторна визита при лекаря при млади мъже и жени освен в случаите, когато след предписаното емпирично лечение симптомите на цистита не са отзвучали. В тези случаи се прави общо изследване на урина и се взема урина за микробиологично изследване.

При жени над 65 години, при мъже и жени с диабет и при мъже над 50 години трябва да се взема урина за общо изследване и микробиология и да се изследват ехографски бъбреците, пикочните пътища  и остатъчната урина.

Рецидивиращи инфекции на уринарния тракт

Рецидивиращите инфекции на уринарния тракт са най-често нови инфекции от бактерии, произхождащи извън уринарния тракт (реинфекции). Рецидивиращите инфекции, дължащи се на повторна поява на бактерии, изходящи от уринарния тракт, са рядкост. Реинфекциите се появяват през различни, понякога дълги интервали и често пъти се дължат на различни бактерии. Жените с реинфекция обикновено нямат анатомична или функционална аномалия на пикочните пътища. Реинфекцията при мъжете може да бъде свързана с анатомична аномалия, напр. уретрална стриктура, имунологичен срив, лечение с кортикостероиди и др.

Перзистенцията (неизлекувана първична инфекция) се причинява от същия микроорганизъм след къс интервал на лечение. Най-важното в тези случаи е да се търси и отстрани огнището на инфекцията и причината за рецидивиране.

Реинфекции

Рецидивиращите цистити при жените са свързани с повишена възприемчивост на вагиналната лигавица към уропатогенната флора и замърсяване с фекална флора по съседство. Вагиналните промивки и ползването на локални контрацептиви увеличават риска за колонизация на вагината с E. coli и за възходяща уроинфекция.

При жените в менопауза рецидивиращите цистити са чести. Те понякога се дължат на остатъчна урина в резултат на смъкване на пикочния мехур или матката, нарушаване на защитния слой на уротела и много по-често на естрогенна недостатъчност, вследствие на която нормалната защитна влагалищна флора от lactobacilli силно намалява и се увеличава колонизацията с E. coli. Заместителната терапия с естрогени (най-често локална) възстановява нормалната флора и елиминира колонизацията с патогенна флора.

При здрави жени с рецидивиращ цистит аномалиите на пикочните пътища са много редки, заради което рутинното изследване на пикочните пътища с екскреторна урография (цветна снимка) не е необходимо. Тя следва да се прилага при жени и мъже с неизяснена хематурия (кръв в урината), обструктивни симптоми, неврогенен мехур, бъбречни камъни, злоупотреба с аналгетици, захарен диабет. За реинфекциите при мъжете трябва да бъдат търсени анатомични аномалии (уретрална стриктура, фимоза и др).

Препоръчвам цистоскопията при мъже и жени с чести реинфекции и симптоми на обструкция, дисфункция на пикочния мехур, фистула и др.

Профилактика срещу рецидивиращите инфекции с малки дози антибактериални средства

Профилактиката се прави с цел да се предотврати реинфекцията. Трябва да се имат пред вид и причините, довели до бактериална перзистенция. Антибактериалните средства за профилактика се орални медикаменти, които причиняват минамални странични действия върху чревната и вагиналната флора в посочените ниски дози. Конкретните препарати и дозировка се определят от лекуващия лекар.

Профилактика след полово сношение

В доста случаи половите сношения са причина за възникване на остър цистит при жените. Рискът е значително по-голям при жените, ползващи локални  спермициди (химически вещества, които се поставят във влагалището преди половия акт). Приемът на еднократна доза от антимикробни агенти – ½ час преди или след половото сношение намалява ефективно честотата на реинфекците след полово сношение.

Имунотерапия

С оглед повишаване на локалния имунитет се препоръчва след излекуване на инфекцията да се приложи уроваксина в продължение на 1-3 месеца (Urostim, Solco-urovac, Urovaxom).

Не трябва да се пренебрегва и положителната роля на различните билкови екстракти в лечението и профилактиката на циститите.


Публикувано на Публикации и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s