Полово преносими инфекции – простатити и уретрити

affair-anniversary-asad-1024960

В края на летния сезон сме – сезон, в който се радваме на ласките на морския бриз или на планинската прохлада. Настроението е ведро, духът е освободен от задръжки и човек е склонен към нови авантюри, които понякога завършват с някоя  полово преносима инфекция. С настоящите редове ще разгледаме някои от резултатите от тези инфекции – възпалителните заболявания на пикочния канал – уретрити и на простатата – простатити.

Уретрити

Причини за възпаление на пикочния канала у мъжа могат да бъдат различни микроби,  които проникват по време на нормално (вагинално) полово сношение, ако е на лице инфекция в половите пътища у партньорката. При орално или анално полово сношение рискът за възникване на уретрит е особено голям, ако се извършва без презерватив, защото  устната кухина и правото черво гъмжат от болестотворни микроорганизми.

Уретрити се наблюдават при проникване на чужди тела в пикочния канал с цел мастурбация или с лечебна цел – катетеризация на пикочния мехур при невъзможност за уриниране.

Прояви. В началната (острата) фаза се появява парене и болка в пикочния канал по време на уриниране и непосредствено след това. От пикочния канал се отделя гноен или слузесто-гноен секрет. Когато уретритът премине в хронична фаза секретът, който се отделя е оскъден и се наблюдава сутрин засъхнал  върху отверстието на пикочния канал. В началната порция урина секретът се наблюдава под форма на бели ½ – 1 см дълги нишки. Външното отверстие на пикочния канал  обикновено е зачервено.

Лечение. При поява на гореописаните прояви (парене и болки при уриниране, гноен или слузесто-гноен секрет) трябва незабавно да се посети уролог или венеролог. Взема се секрет за микробиологични изследвания (бактериална флора и хламидии) и се започва лечение с широкоспектърен антибиотик. Същият евентуално се сменя съобразно резултатите от микробиологичните изследвания. Самолечението и особено промивките на пикочния канал с разтвори на сребърен нитрат или калиев перманганат са забранени. В миналото при липсата на съвременните противомикробни средства, промивките на пикочния канал се прилагаха често, но значителна част от стесненията (стриктурите) на уретрата се дължаха не толкова на самото възпаление, а вследствие на третирането му с гореспоменатите разтвори в по- големи концентрации.

При несвоевременно и неправилно лечение се получават стеснения (стриктури) на пикочния канал, които причиняват затруднения в уринирането и понякога пълна невъзможност за уриниране. Лечението им се състои в периодични разширения (дилатации) или в срязване на стеснението с оптичен инструмент (уретротомия). Ефектът в повечето случаи е временен, което налага повторни уретротомии или периодични дилатации. При упорити случаи се пристъпва към пластични операции, които при компетентно изпълнение дават трайни добри резултати.

Предпазване. При данни за възпаление на половите органи (обикновено под формата на “бяло течение”) у постоянната партньорка, консултацията с гинеколог е задължителна. До пълното излекуване половото сношение следва да се извършва с презерватив и непосредствено след него двамата партньори да уринират. По този начин механично се отмиват евентуално проникнали микроби в пикочните им канали.

Възпалението на пикочния канал при неадекватно  лечение може да се изкачи нагоре или както се казва да асцендира към простатната му част и оттам през каналчетата на простатната жлеза да предизвика възпалението й – простатит.

Простатити

Те са относително често заболяване при мъжете до 50 –та годишна възраст, когато вследствие на по-интензивния полов живот вероятността за възходяща инфекция от пикочния канал към простатата е по-голяма. Заболяването може да протече остро и хронично. Острият простатит е рядко заболяване. Той възниква понякога в резултат на вмешателства в пикочния канал – катетризация или цистоскопия и рядко след полово сношение при особено агресивна инфекция или отслабен имунитет. Той се проявява с висока температура, втрисания, учестено и затруднено уриниране и болка между тестисите и ануса. Лечението се състои във венозно вливане на широкоспектърен антибиотик и приложение на противоболкови средства. При силно затруднено уриниране се пристъпва към дренаж на пикочния мехур. Рядко се получава образуването на абсцес, което налага хирургическо лечение. Нерядко обаче възпалението преминава в хронично.

Хронични простатити. При една част от хроничните простатити причината е бактериална инфекция, проникнала в простатата при изкачването й от пикочния канал (вж по-горе). Това е т.н. хроничен бактериален простатит. Заболяването се характеризира с тежест или тъпа болка в областта между тестисите и ануса,  болка в областта на опашката или срамната кост, болка по време на семеизпразване и не винаги с учестено уриниране. Не са редки сексуалните нарушения – отслабена и недостатъчна ерекция и преждевременно семеизпразване. Пациентите са невротизирани и депресирани. В простатния секрет и в спермата се установява повишен брой на левкоцитите и наличие на бактерии при микробиологичното изследване. Лечението е продължително и изисква търпение и упоритост от страна на пациента и уролога – най-малко 6-седмично, а в много случаи 12-седмично непрекъснато лечение със съответното противомикробно средство. Успоредно с това вечер в продължение на 4 – 6 седмици се правят топли (38 C) седалищни бани, евентуално комбинирани с 1 таблетка аспирин или друго нестероидно противовъзпалително средство (ибупрофен и др) през устата. Топлината действа болкоуспокояващо и засилва кръвоснабдяването на тазовите органи, с което се повишава притокът на антибактериалните средства към простатата и се улеснява разнасянето на възпалителния ексудат. Препоръчва се два до три пъти седмично семеизпразване (чрез полови сношения или мастурбация) или при липса на такава възможност – два три пъти седмично масаж на простатата. При упорито и преди всичко при компетентно лечение прогнозата е добра – болките и сексуалните оплаквания изчезват. След това се препоръчва разумен полов живот, без излишества и без абнормни сексуални практики. Освен този класически бактериален простатит с наличие на повишен брой на левкоцити и на бактерии в простатния секрет или в спермата съществува и т.н абактериален хроничен простатит, при който са на лице повишен брой на левкоцитите в простатния секрет или в спермата, но не се изолират никакви бактерии. Смята се, че абактериалният простатит се дължи на придирчиви микроорганизми, които не се развиват върху обичайните среди, използвани в рутинната микробиологична практика и посевките остават стерилни. Опитът е показал, че този вид хроничен простатит може да се излекува с определени антибиотици. С подобни оплаквания протича и т.н. простатодиния, което в буквален превод означава простатна болка или както сега е възприето да се означава и като невъзпалителен хроничен тазов болков синдром. В тези случаи са на лице болките и другите оплаквания като при хроничния бактериален и абактериален простатит, но няма данни за възпаление – левкоцитите в простатния секрет и спермата са с нормален брой и липсва микробна флора. Причината на този синдром е неизяснена. Предписват се блокоуспокояващи и топлинни процедури (топли седалищни бани, микроклизми с топла отвара от лайка, локално топла лечебна кал и др), и не се прилагат никакви антибиотици.

Реклами
Публикувано на Знаете ли, че...?, Публикации и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s