Лечение на локализирания (Т1,Т2 и Т3 N0, N1,N2 M0) БКК.

Метод на избор е класическата радикална нефректомия. При нея се отстранява целият бъбрек с периреналната мастна тъкан, фасцията на Gerota и съответният надбъбрек en bloc. Ако туморът е локализиран в долния полюс и съответният надбъбрек е нормален на КТ, надбъбрекът може да бъде запазен, тъй като метастазите в надбъбрека са редки.

Има ли лечебен ефект дисекцията на регионалните лимфни възли при радикалната нефректомия?  Мненията са противоречиви. Според Golimbu и сътр. лимфната дисекция при наличие на лимфни метастази може да увеличи петгодишната преживяемост с 10-15%, а според Pizzocaro до 35%. Според други (Hulten и сътр) лимфната дисекция не подобрява преживяемостта и има само значението на стадираща процедура, въз основа на която могат да се правят прогнози.

Елективна (при здрав насрещен бъбрек) парциална нефректомия. 

Показания: Т1 и Т2 (до 4 см диаметър) N0 M0. Смята се, че туморите в тези ранни стадии са с по-малка степен злокачественост и с една добре извършена парциална нефректомия се постига същата преживявемост както с радикалната нефректомия. Макар че, че елективната парциална нефректомия при спазване на посочените индикации (Т1-Т2 N0M0) печели все повече привърженици, радикалната нефректомия все още е основният начин на лечение на БКК при здрав контралатерален бъбрек.

Лечение на БКК в стадий T3bN0M0 (с инвазия на тумора в бъбречната вена и в долната празна вена.

Както беше вече споменато с МРТ и с цветното Доплерово ултразвуково изследване с голяма точност може да се установи наличието и разпространението на туморния тромб в бъбречната вена и долната празна вена. Според разпространението туморните тромби се разделят на бъречни, инфрахепатални, интрахепатални. Метод на избор е екстракцията на туморния тромб.

Лечение на локално напредналия (Т4) БКК.

Прогнозата при пациенти с БКК, преминаващ извън пределите на Gerota е лоша – петгодишната преживяемост е от 0 до 5%. Ако пациентът се оплаква от упорити болки в гърба вследствие на инфилтрация на тумора в нервните коренчета и/или КТ показва явна инфилтрация на тумора в дорзалната мускулатура оперативното лечение е безсмислено: пълното отстраняване на тумора е невъзможно и такива пациенти рядко преживяват повече от 12 месеца след операцията. Предоперативното облъчване на напредналите левостранни тумори може понякога да ги доведе до резектабилно състояние. Това не може да се приложи в необходимата дозировка при десностранните тумори поради близостта на черния дроб. Както отбелязва van der Werf-Messing обаче, предоперативното облъчване не подобрява петгодишната преживяемост, а само забавя появата на локалния рецидив. Същото важи и за следоперативното облъчване на бъбречна ямка. Лечението на болката със съвремените средства и на упоритите хематурии с емболизиране на съответната бъбречна артерия е за сега най-правилният подход при третирането на тези симптоми на локално напредналия БКК.

Лечение на БКК в единствен бъбрек и при двустранна локализация.

Лечение на БКК в единствен бъбрек. В тези случаи се прибягва до парциална нефректомия  на тумора по императивни показания. Тези т.н. nephron-sparing surgical procedures са приемлива алтернатива въпреки повишения риск от локални рецидиви пред необходимостта от хрониодиализа с всичките й неудобства и усложнения. Целта е да се запази колкото се може повече функциониращ бъбречен паренхим като същевременно туморът се отстранява в здраво без да се нарушават принципите на онкохирургията.

Лечение на двустранните БКК.

Двустрани бъбречни тумори се срещат до 3% от случаите. Те могат да се появат метахронно и тогава на практика се сблъскваме с пробема за лечението на БКК при единствен бъбрек, понеже туморът в предшествуващата страна обикновено е третиран с нефректомия. Пациентите със синхронни БКК не преживяват повече от 5 месеца без хирургическо лечетие При двустранни БКК се провежда най-напред органосъхраняваща операция от страната на по-малкия тумор и на втори етап – нефректомия на бърека с по-големия тумор. В интервала (от 2-4 седмици) се дава възможност на бъбрека с органосъхраняващата операция да се възстанови и да се прецени, дали ще се справи функционално след нефректомията на насрещния бъбрек. с органосъхраняващата операция да се възстанови и да се прецени, дали ще се справи функционално след нефректомията на насрещния бъбрек.

Лечение на метастазиралия (М1) БКК.

Лечение на БКК със солитарни метастази. Това се среща в 2 до 4% от случаите с БКК. В тези случаи се премахва първичният тумор с радикална нефректомия и на втори етап – се отстранява солитарната метастаза хирургически, ако това е възможно. Най-добри резултати се получават при солитарни метастази в белия дроб. Петгодишната преживяемост се движи между 13% и 50%.

В по-малко от 1% от тези случаи метастазите претърпяват спонтанно обратно развитие и това са предимно случаи с белодробни метастази. Регресията на метастазите с наблюдава независимо от това, дали е правена нефректомия или не. Понастоящем е изживявана илюзията, че след като се отстрани първичният тумор, метастазите нерядко регресират.

Предоперативното и следоперативното облъчване, както бе споменато, не подобрява петгодишната преживяемост при локално авансиралия БКК. То се прилага като палиативна мярка при костни метастази.

Понастоящем в процес на интензивно изследване е имунотерапията. Извършва се т.нар. помощна нефректомия, с която се цели да се премахне първичният тумор. След това се провежда имунотерапия за лечение на метастазите с интерферон алфа или интерлевкин 2 или с комбинация от двата препарата в съответно намалени дози с цел да са намалят страничните им действия. Резултати от имунотерапията: до 23% пълен и частичен отговор след предварително проведена помощна нефректомия и 8% без такава.

БКК е резистентен към химиотерапевтиците. Това се дължи от една страна на един трансмембранен протенин – p-glycoprotein – който има свойството да изпомпва навън проникнали в туморната клетка химиотерапевтици. От друга страна, те биват инактивирани от вътреклетъчни ензими. Напоследък с приложението на „Таргетна терапия“ се получават много обнадеждаващи резултати. Това е вид системна противотуморна терапия, при която се използват биологически вещества с избирателно действие, наричани още таргетни лекарства. Те са специални молекули, които могат избирателно да активират или потискат определени биологични процеси, жизнено важни за туморните клетки. По този начин те водят до смърт на туморните клетки и спиране на туморния растеж.
Механизмът на действие на тези лекарства се осъществява чрез залавянето им за определено място (рецептор) на туморната клетка. Таргетните лекарства се делят предимно на две групи.
Първата се нарича моноклонални антитела. Техен прицел на действие най-често са два вида рецептори по повърхността на клетките – рецептори за епидермален растежен фактор и рецептори за ендотелно-съдов растежен фактор.
Втората група се нарича малки молекули. Техен прицел на действие най-често е клетъчния ензим тирозин-киназа, който го блокира и затова лекарствата от тази група са известни като тирозин-киназни инхибитори.
И двете групи таргетни лекарства действат върху рецептори, които притежават и някои здрави, нормални клетки от организма, поради което се наблюдават и някои преходни странични реакции. Получените резултати от това лечение са много обещаващи и удължават живота на болния.