БЪБРЕЧНОКЛЕТЪЧЕН КАРЦИНОМ (ХИПЕРНЕФРОМ)

KidneyCancer

В продължение на публикациите за различните видове рак на урогинеталната система, ще ви запозная с карцинома на бъбрека.Според произхода си той бива два вида: единият  произхожда от епителните клетки на бъбречните каналчета, които участват в образуването на урината. Това е т.нар. бъбречноклетъчен карцином, известен още под името хипернефром и е най-чест –  90% от случаите. Другият – произлиза от епителните клетки, които покриват лигавицата на бъбречните кухини – чашки и легенче. Това е т.нар. преходноклетъчен карцином на бъбрека. По произход той е еднакъв с рака на пикочния мехур и дава подобни на него прояви. Бъбречноклетъчният карцином (БКК) е сравнително рядък тумор – около 2-3% от всички новообразования. През последните няколко десетилетия честотата му нараства. В САЩ например се регистирират около 25 000 нови случаи годишно, а за България според Националния раков регистър за 2011 год. са регистирарни 650 новозаболели от ББК,  или заболеваемостта е 2.7 на 100 000. От новозаболелите 242 са били мъже и 150 – жени, т.е. съотношението мъже:жени е 2:1. БКК се среща най-често във възрастта 40-70 год. С широкото внедряване на абдоминалната ехография и компютърната томография КТ, извършени по друг повод, честотата на случайно откритите бъбречноклетъчни карциноми се увеличава и с това нараства диагностицирането им в по-ранен стадий.

Етиология

Генетични фактори. При пациенти с болестта на von Hippel-Lindau, при която се наблюдава множествен двустранен БКК, се установява ген, свързан с това заболяване. Мутации на р53 тумор-супресорния ген са били установени при БКК, особено при случаите с метастазиращ БКК.

Тютюнопушене. Рискът при пушачите може да бъде увеличен от 1.1 до 2.3 пъти в зависимост от продължителността и интензивността на тютюнопушенето.

Тежки метали, контакт с нефт и нетопродукти и други професионални вредности.

Хистопатология

Бъбречноклетъчният карцином произхожда от епителните клетки на бъбречните каналчета – проксималните тубули.. За това съществуват електронно-микроскопски и имунохистохимични доказателства.

Макроскопски размерите на тези тумори са твърде различни, но обикновено са с диаметър 5-10 см, не са капсулирани и на срез са твърде пъстри – с жълтеникави участъци, какъвто е цветът на самия тумор, на някои места с тъмночервен цвят поради кръвоизливи, на други със сивкав цвят поради некроза.  Нерядко, в тумора се наблюдават кисти, образувани в некротичните участъци след втечняването им. В около 5% от случаите, БКК е мултилокуларен (множествен) и в 2% – двустранен, т.е. в двата бъбрека.

Микроскопски се наблюдават главно два типа БКК: светлоклетъчен и тъмноклетъчен. Най-чест е светлоклетъчният тип. Клетките му са със светла протоплазма поради голямото съдържание на гликоген и липиди. Тъмноклетъчният вариант се състои от клетки с еозинофилна гранулирана протоплазма. И при двата типа могат да се видят отделни участъци от другия тип. Типът няма прогностично значение. Напоследък се описва един рядък тип – хромофобен БКК, който произхожда от епителите на събирателните каналчета. Смята се, че е с по-благоприятна прогноза в сравнение с тази при светлоклетъчния и тъмноклетъчния тип. Освен това описва се четвърти вариант – БКК от саркоматоиден тип. Той е съставен от вретеновидни клетки и е с лоша прогноза.

Степенуването на БКК се определя главно от морфологията на ядрата на туморните клетки. При G3 ядрата са големи, с неправилна форма с големи нуклеоли. По-голямо прогностично значение има обаче не степента на диференциацията, а стадият на тумора.

Класификации и прогноза

Tumor-bubrek-stadii

Класификация: Разграничават се 4 стадия:
Стадий І: туморът е локализиран в бъбрека и се ограничава от бъбречната капсула.
Стадий ІІ: туморът преминава капсулата, но все още се разполага във фасцията на Герота.
Стадий ІІІА: туморът инфилтрира бъбречната вена или долната куха вена.
Стадий ІІІВ: туморът обхваща регионалните лимфни възли.
Стадий ІV: туморът инфилтрира надбъбречните жлези и съседните органи. Установяват се далечни метастази в белите дробове, костите, черния дроб, мозъка.

Петгодишна преживяемост в зависимост от стадия

I (Т1 и Т2N0M0)                                                              80 – 90%

II (T3aN0M0)                                                                    50 – 80%

III (T1-T3 N1-N3 M0 или T3b N0 M0)                       15 – 35%

IV (T4М1)                                                                              0 – 5%

Пациентите в стадий Т4 и с далечни метастази (М1) имат лоша прогноза само 0 – 5% са с петгодишна преживяемост.

Следва продължение ….

Публикувано на Публикации и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s