Хламидийна инфекция

Хламидийна инфекцияХламидиалните инфекции са често срещан урологичен проблем, който за съжаление се доказва доста трудно. Публикувам моя статия по темата, която се надявам да отговори на ваши въпроси или притеснения.

Chlamydia trachomatis е причинител на редица половопреносими заболявания като уретрит, простатит, lymphogranuloma venereum. Chlamydia trachomatis e интрацелуларен факултативен анаеробен микроорганизъм.

Негонококови уретрити

Негонококовите уретрити се причиняват в 30 до 60% от случаите от chlamydia trachomatis (СТ). СТ се изолира в 4 до 40%  при мъже с гонококов уретрит като придружаваща инфекция. В тези случаи след излекуването на гонореята се поява т.нар. постгонококов уретрит, причинен от придружаващата хламидийна инфекция. СТ се установява в 40-60% у мъже без оплаквания – здрави заразоносители.

Инкубационният период е от 1 до 5 седмици. Възпалението на пикочния канал се манифестира с уретрален секрет, който обикновено е рядък и оскъден, но може да бъде гъст и гноевиден. Външният отвор на уретрата е зачервен. По бельото често се установя засъхнал секрет. Уринирането е придружено с болка по хода на уретрата. Секрет може и да липсва и единственото оплакване е сърбеж в пикочния канал.

Възпаление на правото черво и фарингит може да се появи след ректален, съотв. орален контакт.

При жените: повечето от тях нямат оплаквания. При други са на лице учестено уриниране придружено с парене, вагинална секреция (“бяло течение”),  болки в малкия таз, данни за проктит и фарингит при ректален, съотв. орален контакт. При вагинален оглед се установява  изтичане на жълтеникава слузногнойна секреция от цервикалния канал.

Диагнозата се поставя като се взема материал от пикочния канал с тампонче, вкарано на 3-4 см в уретрата и се изследва в специализирана лаборатория.

Възможни усложнения:

При мъжете: Епидидимит – по-специално при пациенти под 35 години; реактивен артрит; синдром на Райтер (уретрит + артрит + кожно-лигавични + очни лезии); неинфекциозен рецидивиращ уретрит.

При жените: Реактивен артрит. Салпингит; пелвиоперитонит; стерилитет; извънматочна бременост. Синдром на Fitz-Hugh-Curtis – усложнение на салпингит, причинен от chlamydia trachomatis, по-рядко от гонококи. Дължи се на възпаление на перихепаталния перитонеум и се манифестира с болки в чернодробната област. Може да се сбърка с остър холецистит.

Хламидийно възпаление на очите на новороденото при майки с хламидиен цервицит.

Диагнозата може да се постави и при вземане на кръвна проба. Лечението се състои в провеждане на антибиотичен курс. Сексуалният партньор задължително трябва да се изследва за хламидийна инфекция и съответно лекува. Ако хламидийната инфекция не бъде лекувана, при 60-70% от случаите симптомите изчезват в разстояние на 4 седмици, но пациентът остава заразоносител.

Простатит

Според някои проучвания хламидиите причиняват хроничен   простатит в около 20-30%, който в тези случаи се маркира като “абактериален” поради обстоятелството, че хламидията не може да се докаже при рутинните бактериологични посявки и те се оказват “стерилни”.  Оплакванията са както при бактериалния простатит. Диагнозата се поставя като се изследва първа сутришна урина, простатен секрет или еякулат. Лечението се провежда със специфични антибиотици понякога 15-20 дни.

Синдром на Райтер

Синдромът на Райтер представлява появата на артрит след генитоуринарна инфекция със съпътствуващ уретрит или цервицит, конюнктивит и кожнолигавични лезии.

Среща при мъже между 20 и 40 години с хламидийна инфекция. Райтеровият синдром е рядкост при деца, възрастни и жени. В повечето случаи се появява уретрит 7-14 дни след сексуалния контакт. През следващите няколко седмици се поява слабо повишаване на температурата, конюнктивит и артрит. Не при всички случаи са на лице гореизброените симптоми. Уретритът е свързан с по-слаби болки и по-слаба секреция в сравнение с острия гонореен уретрит. Може де се придружава от хеморагичен цистит или простатит. При жените уретритът и цервицитът протича със слабо парене и слаба вагинална секреция или напълно безсимптомно. Конюнктивитът е най-честата очна лезия. Обикновено той е леко изразен с изключение на случаите,  при които е на лице кератит и преден увеит. Артритът може да бъде слабо или тежко изразен,  да засяга една или множество стави – предимно големите стави на долните крайници или пръстите на краката. Кожно-лигавичните лезии се изразяват в малки повърхностни язвички по устната лигавица, езика и главичката на члена. Понякога могат да се наблюдават мазоло-подобни промени по дланите и ходилата и около ноктите.

Райтеровият синдром отзвучава в течение на 3-4 месеца при половината от сучаите. При останалата половина се наблюдават преходни периоди на обостряне на артритните прояви. При остър артрит у млади мъже или жени трябва да се изключи гонорея, след което трябва да се търси хламидийна инфекция. При правилно проведено лечение малко болни се инвалидизират вследствие на рецидиви и на хронифициране на заболяването. Понякога лечението може да продължи 2-3 месеца съвмесно с офталмолози и артролози.

Лимфогранулома венереум

Lymphogranuloma venereum (LGV) е сексуално преносимо хламидийно заболяване, което се характеризира с бързо заздравяваща раничка по половите органи, последвана от гнойно възпаление на лимфните възли.

Заболяването се проявявя след инкубационен период от 3 до 15 дни като се явява малко мехурче, което бързо се разязвява и бързо оздравява. По тази причина първичните промени често пъти могат да останат незабелязани. Първият симптом обикновено е едностранно болезнено увеличаване на слабинните лимфни възли, което прогресира до голяма болезнена маса, фиксирана към околните тъкани и покрита със зачервена кожа. Могат да се появят множество гнойни джобове, които фистулизират и отделят кръвенисто-гноен секрет. Оздравяването се характеризира с образуване на ръбци. Може обаче да останат гнойни джобове, които да станат причина за обостряне на заболяването. На лице са и общи явления – повишаване на температурата, отпадналост, главоболие, болки в ставите, гадене и повръщане. Болките в гърба са чести при жените, при които е засегната шийката на матката или горната част на влагалището с последващо увеличение и нагнояване на тазовите и параректалните лимфни възли. При анален  полов контакт при жени и хомосексуални мъже може да се получи възпаление на правото черво с кръвенисто-гнойна секреция от ануса.

При хронифициране на заболяването лимфните съдове се запушват, в резултат на което се развиват отоци, по  половите органи, разязвявания и фистули. Диагнозата се поставя чрез кръвен тест, с който се установява нарастване на антителата. Със специфични имунологични проби се откриват хламидиите в гнойта. При вече уточнена диагноза се провежда лечение с антибиотици във високи дози. Видимо излекуваните пациенти трябва да са под наблюдение в продължение на 6 месеца за евентуална поява на рецидиви. Всички контктни трябва да бъдат изследвани и лекувани.

Реклами
Публикувано на Публикации и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s